Приготвих си шепите да те събирам,
на капка по капка мълчана вода,
на стъпка по стъпка, диря по диря,
на залък по залък, троха по троха.
Намигат ми вечери по самодивски,
под сянка от птица с изящно перо.
Засрамени клепки - усмихнати мисли
накълцаха ситно хиляда "защо".
Препускат ми пръстите по парадигми,
превива се кожата, смисълът - скрит.
По дланите пърхат учудени стигми
(защо съм такъв идиот, упорит?). ...