18 ene 2009, 15:31

На длан и до атом

1.1K 0 24
Приготвих си шепите да те събирам, на капка по капка мълчана вода,  на стъпка по стъпка, диря по диря, на залък по залък, троха по троха.   Намигат ми вечери по самодивски, под сянка от птица с изящно перо. Засрамени клепки - усмихнати мисли накълцаха ситно хиляда "защо".   Препускат ми пръстите по парадигми, превива се кожата, смисълът - скрит. По дланите пърхат учудени стигми (защо съм такъв идиот, упорит?).   Събирам те в шепи, без много да мисля, за всичките Еви закусвали с теб, на дума по дума - ситни мъниста, на глътка по глътка - горчиво кафе.   И хапе ръцете ми вряла мъглата, и хълца под ноктите напречен срез. Защото те искам на длан и до атом, от вчера за утре, от утре за днес. Р.Д.  



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Tomad (Тома ), на теб се падна честта - последният ми коментар "по същество" в този сайт...Занапред възнамерявам да се огранича единствено до благодарностите, така, че прости ми логореята!
    Дали някого го кефи написаното от мен - не ме касае...никого не уча как да пише, моля и мен да не ме учат на това!Не търся в този сайт връзки, нито приятелства, а още по-малко партньори...не ме пере амбиция, нито смятам да правя кариера...Нямам и няма да издам книги.
    Просто пиша...защото не мога иначе.
    И Господ да ме съди за това!
    Поднасям извиненията си както на теб, така и на всички останали за репликата си, и ви уверявам, че няма да говоря повече...и без това не го мога...
    Просто ще пиша.
    И Господ да ви е на помощ!
  • Неслучайно си те оставих за "лека нощ". И хич и не съжалявам. Готин ритъм и прочее, но ти си го знаеш и без да ти се мазня.

    П.П. Римата "прибой"-"зашо" не кефи. Но ти и това си го знаеш...
  • Страхотно е!
  • Много Емоционална Поезия!
  • Само ще сложа !!! за коментар!
    Ясно е защо, нали?

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....