В душата въглен ми остана,
от мелниците - пепелища
и Дулсинея пътя хвана,
че дон Кихот си няма нищо.
Сърцето рицарско стопи се,
и с восъчни сълзи заплака,
от мъка Санчо май пропи се,
или омръзна му да чака....
Да. Майната му на таланта!
Душата дрипаво провисна
и окуця ми Росинанта,
на дон Кихота в мен му писна!
© Надежда Ангелова Все права защищены