5.04.2019 г., 10:05 ч.

...на дон Кихота в мен му писна! 

  Поезия » Друга
615 10 11

В душата въглен ми остана,
от мелниците - пепелища
и Дулсинея пътя хвана,
че дон Кихот си няма нищо.

 

Сърцето рицарско стопи се,
и с восъчни сълзи заплака,
от мъка Санчо май пропи се,
или омръзна му да чака....

 

Да. Майната му на таланта!
Душата дрипаво провисна
и окуця ми Росинанта,
на дон Кихота в мен му писна!

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Отдавна Дон Кихот ме изостави,
а Санчо Панса ме забрави,
за Росинант съм просто някаква муха…
Остана само тенджера, черпак и…
някакъв мечтан му там юнак-глупак… ...
  822  14  21 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дано, Гавраил...
  • Дулсинея ще се върне
    Дон Кихота ще прегърне!
  • Липсваш, Таня!
  • Оригинална както винаги! Харесах го в любими!
  • Ето, Лия. Обещано, като завещано. Глътка ли? Черпак? Кофа?Знам,Блу, знам...Ена! Благодаря, Красе! Какво да ти, кажа, Силвенце, две рогати на едно място...Да му мислят чобаните...
  • Накъдриха ми се миглите от толкова тайфуни.
    С Лия сте тандем, та дрънка.
    Наде, жив е той в сърцата на милиони, но изтъняло е гласчето му от викане, по вятърни илюзии... Сега си търси кабаре и две мулатки за мезе, да му дойде нова сила и налива се с текила.
    Поздравления за стихотворението!
  • "Сърцето рицарско стопи се... Душата дрипаво провисна...", но Ти си плътно до него! Не си го изоставила и секунда! Поетична хала си, Наде! Поздрави!
  • И така се случва!
  • ((( )))
  • И на моя му писна
  • Време беше! Знаеш, че чаках, чаках...Чакалото ми се изтърка.
    То глътка "майната му", най-добре е , ала понякога горчи...
    За гърлото, да я преглътнеш - стяга...
    и насълзяват се добри очи.
Предложения
: ??:??