21 июн. 2015 г., 20:39

На достойните приятели

745 0 3

Приятели мои,

свещници по пътя мой,

на полето от куршуми и рани,

няма аз да се боя,

с прегръдка спокойна,

посрещам смъртта,

но вас и след това ще помня,

на Бог ще спомена,

за добротата ви достойна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Диманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че ти се живее, наистина. Вчера малко се притесних за теб. Дано да имаш истински приятели край теб, които да ти помагат в трудни моменти.
  • Уважаема приятелко и колежке! Вярно в първият момент, човек може да си помисли, че героят в моето стихотворение съм аз, този случай обаче не е такъв! Героят тук просто прилича на мен малко, но с тази разлика, че на мен ми се живее! В много малко мои стихове героят съм аз!
  • Никола, толкова си млад! Животът е пред теб - в него има и болка и много радостни мигове. Ако вярваш в Бог, знаеш, че това, което си описал е грях. Поздрави!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...