21.06.2015 г., 20:39

На достойните приятели

742 0 3

Приятели мои,

свещници по пътя мой,

на полето от куршуми и рани,

няма аз да се боя,

с прегръдка спокойна,

посрещам смъртта,

но вас и след това ще помня,

на Бог ще спомена,

за добротата ви достойна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Диманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че ти се живее, наистина. Вчера малко се притесних за теб. Дано да имаш истински приятели край теб, които да ти помагат в трудни моменти.
  • Уважаема приятелко и колежке! Вярно в първият момент, човек може да си помисли, че героят в моето стихотворение съм аз, този случай обаче не е такъв! Героят тук просто прилича на мен малко, но с тази разлика, че на мен ми се живее! В много малко мои стихове героят съм аз!
  • Никола, толкова си млад! Животът е пред теб - в него има и болка и много радостни мигове. Ако вярваш в Бог, знаеш, че това, което си описал е грях. Поздрави!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...