На достойните приятели

21.06.2015 г., 20:39 ч.

Поезия

556 0 3

Приятели мои,

свещници по пътя мой,

на полето от куршуми и рани,

няма аз да се боя,

с прегръдка спокойна,

посрещам смъртта,

но вас и след това ще помня,

на Бог ще спомена,

за добротата ви достойна!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

absent (Наташа Биразова)

2015-06-22T21:15:46+03:00

Радвам се, че ти се живее, наистина. Вчера малко се притесних за теб. Дано да имаш истински приятели край теб, които да ти помагат в трудни моменти.
nikitita20 (Никола Диманов)

2015-06-22T09:45:10+03:00

Уважаема приятелко и колежке! Вярно в първият момент, човек може да си помисли, че героят в моето стихотворение съм аз, този случай обаче не е такъв! Героят тук просто прилича на мен малко, но с тази разлика, че на мен ми се живее! В много малко мои стихове героят съм аз!
absent (Наташа Биразова)

2015-06-21T21:52:01+03:00

Никола, толкова си млад! Животът е пред теб - в него има и болка и много радостни мигове. Ако вярваш в Бог, знаеш, че това, което си описал е грях. Поздрави!