На двайсет и две

5 сент. 2015 г., 21:21

Поэзия » Любовная

961 0 2

Аз любимия съм твой кошмар.
Знам, очакваш ме ти притаен
изненадвам с „нежен шамар“.
Тази същата съм... и не съвсем.

Идвам шумно, вятърно бурна
разпилявам подредените листи.
Акостирам в съня твой и будна
знойно влизам в мислите чисти.

Лъжа слънцето, че още е рано,
изгрев спирам, удължавам съня.
Черпя сили от мъжкото рамо,
на което все склонявам глава.

И спокойна съм, мека и слаба,
експонирам пред теб гола душа.
Дом споделям, водата и хляба,
ни за миг не помислям „греша“.

Аз кошмар твой съм и мечта,
която сам в нощта призова
видял тогава да пада звезда...
И ти за мен си всичко това!

(а)

04.09.2015

цикъл "Акростихове" , "Заедно във вечността"