На двайсет и две
Аз любимия съм твой кошмар.
Знам, очакваш ме ти притаен
изненадвам с „нежен шамар“.
Тази същата съм... и не съвсем.
Идвам шумно, вятърно бурна
разпилявам подредените листи.
Акостирам в съня твой и будна
знойно влизам в мислите чисти.
Лъжа слънцето, че още е рано,
изгрев спирам, удължавам съня.
Черпя сили от мъжкото рамо,
на което все склонявам глава.
И спокойна съм, мека и слаба,
експонирам пред теб гола душа.
Дом споделям, водата и хляба,
ни за миг не помислям „греша“.
Аз кошмар твой съм и мечта,
която сам в нощта призова
видял тогава да пада звезда...
И ти за мен си всичко това!
(а)
04.09.2015
цикъл "Акростихове" , "Заедно във вечността"
© Анета Саманлиева All rights reserved.
