Аз любимия съм твой кошмар.
Знам, очакваш ме ти притаен
изненадвам с „нежен шамар“.
Тази същата съм... и не съвсем.
Идвам шумно, вятърно бурна
разпилявам подредените листи.
Акостирам в съня твой и будна
знойно влизам в мислите чисти.
Лъжа слънцето, че още е рано,
изгрев спирам, удължавам съня.
Черпя сили от мъжкото рамо,
на което все склонявам глава. ...