7 окт. 2006 г., 09:06

На дядо ми 

  Поэзия
1041 0 3

На дядо ми

Един ден... и целият свят рухна
Един ден... и твоето дишане утихна
Спасение от болката бе това
Но спасение само за теб!

Растението в саксията увяхна
Нямаше кой да го полее
Розата във вазата - и тя умря,
Когато някой с лека ръка
Вазата бутна и водата разля

Аз можех да ида и купя
Друга роза, по-прекрасна дори
Ала теб не можех да върна!
В спомените ми само живееш ти
И винаги там ще останеш

Утре от спомените си ще те извикам
И ти ще бъдеш пак пред мен
За да ми дадеш онова,
Което никой друг не можа

© Неизвестна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??