На дядо ми
На дядо ми
Един ден... и целият свят рухна
Един ден... и твоето дишане утихна
Спасение от болката бе това
Но спасение само за теб!
Растението в саксията увяхна
Нямаше кой да го полее
Розата във вазата - и тя умря,
Когато някой с лека ръка
Вазата бутна и водата разля
Аз можех да ида и купя
Друга роза, по-прекрасна дори
Ала теб не можех да върна!
В спомените ми само живееш ти
И винаги там ще останеш
Утре от спомените си ще те извикам
И ти ще бъдеш пак пред мен
За да ми дадеш онова,
Което никой друг не можа
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неизвестна Всички права запазени
