29 мая 2019 г., 15:56

На дъга разстояние

707 0 0

Ти искаше моите мисли, тяло и душа.
Пожела изцяло да ги притежаваш

На сляпо, без да ме познаваш 

После се уплаши и хукна да бягаш. 

 

Още ден и ще бъдем с тебе ужасно далечни

На светлинни разстояния междупланетни

Биологично несъвместими и неприети

Ще се отблъскват ли нашите орбити свети?

 

Погледни ме! Виждаш ли как дишам?

Мои са най-леките дихания.

Дето няма кой да ги поиска,

между две дълбоки сърдечни рани. 

 

Погледни към мене за последно

Нека паря в очните ти ябълки

Като огън и като киселина да паря

Искам пепел и прах да станеш!

 

Погледни човеко и добре ме виж:

Татуирам вечност на ръката ти 

После в ляво ангел ти добавям

Дали ще те пази, когато ме няма?

*** ***

Ти летиш надалеч, без посока, без планове. 

Аз се свивам на топка от страх от разпадане 

И от теб ме е страх, и от утре, от страдане... 

Но мълча
и  изобщо не си го признавам. 

 

И ти ли виждаш тука тази лудост?
Как се изправя на остри нокти,
Извива като черно-бяла дъга гръб

и гъвкаво огъва котешки кости.

 

Мислите са потоци неудържима енергия.
И стигат почти до дъгата на времето 

До дъгата, а може би и по-нататък... 

После се връщат назад обратно.

 

Чуй ме, утре ще бъдем далечни

Може би на светлинни мили междупланетни ...

Ала днес съм вечност и дъга в ръцете ти.
Прегърни ме, нека светим слети. 

*** ***

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...