Ти искаше моите мисли, тяло и душа.
Пожела изцяло да ги притежаваш

На сляпо, без да ме познаваш 

После се уплаши и хукна да бягаш. 

Още ден и ще бъдем с тебе ужасно далечни

На светлинни разстояния междупланетни

Биологично несъвместими и неприети

Ще се отблъскват ли нашите орбити свети?

Погледни ме! Виждаш ли как дишам?

Мои са най-леките дихания.

Дето няма кой да ги поиска,

между две дълбоки сърдечни рани. 

Погледни към мене за последно

Нека паря в очните ти ябълки

Като огън и като киселина да паря

Искам пепел и прах да станеш!

Погледни човеко и добре ме виж:

Татуирам вечност на ръката ти 

После в ляво ангел ти добавям

Дали ще те пази, когато ме няма?

*** ***

Ти летиш надалеч, без посока, без планове. 

Аз се свивам на топка от страх от разпадане 

И от теб ме е страх, и от утре, от страдане... 

Но мълча
и  изобщо не си го признавам. 

И ти ли виждаш тука тази лудост?
Как се изправя на остри нокти,
Извива като черно-бяла дъга гръб

и гъвкаво огъва котешки кости.

Мислите са потоци неудържима енергия.
И стигат почти до дъгата на времето 

До дъгата, а може би и по-нататък... 

После се връщат назад обратно.

Чуй ме, утре ще бъдем далечни

Може би на светлинни мили междупланетни ...

Ала днес съм вечност и дъга в ръцете ти.
Прегърни ме, нека светим слети. 

*** ***