26 нояб. 2010 г., 20:56

На дъщеря ми

1.2K 3 2

 

Имам дъщеря голяма,

моя утрешна отмяна.

Умна, искрена, засмяна,

тя е гордостта на мама.

 

Мойта мила дъщеря -

колко радост носи тя!

Пъргава като сърна,

с чиста, пламенна душа,

с кожа - нежно кадифе,

здраво, весело дете.

 

С буйни къдрави коси -

слънцето във тях блести.

Нейните очи кафяви,

греят в мен като кристали,

а смехът като врабче

пърха шумно със криле.

 

Дяволита е като лисичка,

волна е кат горска птичка,

всеки ден и всеки час

тя оглася с глъч и смях.

Радостта ù тъй-голяма

най-безценна е за мама!

 

2003г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...