Имам дъщеря голяма,
моя утрешна отмяна.
Умна, искрена, засмяна,
тя е гордостта на мама.
Мойта мила дъщеря -
колко радост носи тя!
Пъргава като сърна,
с чиста, пламенна душа,
с кожа - нежно кадифе,
здраво, весело дете.
С буйни къдрави коси -
слънцето във тях блести.
Нейните очи кафяви,
греят в мен като кристали,
а смехът като врабче
пърха шумно със криле.
Дяволита е като лисичка,
волна е кат горска птичка,
всеки ден и всеки час
тя оглася с глъч и смях.
Радостта ù тъй-голяма
най-безценна е за мама!
2003г.
© Румяна Стоянова Все права защищены