26.11.2010 г., 20:56

На дъщеря ми

1.2K 3 2

 

Имам дъщеря голяма,

моя утрешна отмяна.

Умна, искрена, засмяна,

тя е гордостта на мама.

 

Мойта мила дъщеря -

колко радост носи тя!

Пъргава като сърна,

с чиста, пламенна душа,

с кожа - нежно кадифе,

здраво, весело дете.

 

С буйни къдрави коси -

слънцето във тях блести.

Нейните очи кафяви,

греят в мен като кристали,

а смехът като врабче

пърха шумно със криле.

 

Дяволита е като лисичка,

волна е кат горска птичка,

всеки ден и всеки час

тя оглася с глъч и смях.

Радостта ù тъй-голяма

най-безценна е за мама!

 

2003г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...