7 окт. 2020 г., 22:25  

На дъщеря ми

1.1K 3 8

Кажи, дете, каква е тази маска,

защо усмивката ти крие?

Чертите ти красиви драска,

души те и дъха ти пие.

 

В учение духът пораства,

а тя стремежът ти убива,

тъй както факелът угасва,

когато въздух не достига.

 

Учи, дете, светът те чака,

зад маска няма да се скриеш

и не тръси пътечка пряка,

такава няма да откриеш.

 

В живота си бъди будител,

а не на данни общо кратно,

тогава ще си победител ...

сега учи, детенце златно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Банков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...