7 окт. 2020 г., 22:25  

На дъщеря ми

1.1K 3 8

Кажи, дете, каква е тази маска,

защо усмивката ти крие?

Чертите ти красиви драска,

души те и дъха ти пие.

 

В учение духът пораства,

а тя стремежът ти убива,

тъй както факелът угасва,

когато въздух не достига.

 

Учи, дете, светът те чака,

зад маска няма да се скриеш

и не тръси пътечка пряка,

такава няма да откриеш.

 

В живота си бъди будител,

а не на данни общо кратно,

тогава ще си победител ...

сега учи, детенце златно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Банков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...