7.10.2020 г., 22:25  

На дъщеря ми

1.1K 3 8

Кажи, дете, каква е тази маска,

защо усмивката ти крие?

Чертите ти красиви драска,

души те и дъха ти пие.

 

В учение духът пораства,

а тя стремежът ти убива,

тъй както факелът угасва,

когато въздух не достига.

 

Учи, дете, светът те чака,

зад маска няма да се скриеш

и не тръси пътечка пряка,

такава няма да откриеш.

 

В живота си бъди будител,

а не на данни общо кратно,

тогава ще си победител ...

сега учи, детенце златно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Банков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...