Кажи, дете, каква е тази маска,
защо усмивката ти крие?
Чертите ти красиви драска,
души те и дъха ти пие.
В учение духът пораства,
а тя стремежът ти убива,
тъй както факелът угасва,
когато въздух не достига.
Учи, дете, светът те чака,
зад маска няма да се скриеш
и не тръси пътечка пряка,
такава няма да откриеш.
В живота си бъди будител,
а не на данни общо кратно,
тогава ще си победител ...
сега учи, детенце златно.
© Веселин Банков All rights reserved.
The work is a contestant:
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
