15 апр. 2006 г., 20:19

На един много специален за мен човек!

1.6K 0 5
Любовта ми ти открадна
и замина с нея надалеч.
В миг животът ми пропадна,
все едно пронизан с меч.

Вечна мъка мен ме облада,
мъка, от любов несподелена.
И скръб сърцето завладя,
останах вечно наранена!

Ден след ден усещам, че умирам,
от мисълта, че с друга си сега!
Вече нямам сили да събирам
моята разбита от любов душа!

Видя ли те - вътрешно изгарям.
До мен ли си - сърцето ми се пръска.
Докоснеш ли ме, въздуха разпарям,
само заради една твоя ласка!

Обич моя, всичко аз бих дала,
да те имам дори и за час.
Душата си на дявола бих продала,
за да ми шепне нежно твоя глас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хриси Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...