На един много специален за мен човек!
Любовта ми ти открадна
и замина с нея надалеч.
В миг животът ми пропадна,
все едно пронизан с меч.
Вечна мъка мен ме облада,
мъка, от любов несподелена.
И скръб сърцето завладя,
останах вечно наранена!
Ден след ден усещам, че умирам,
от мисълта, че с друга си сега!
Вече нямам сили да събирам
моята разбита от любов душа!
Видя ли те - вътрешно изгарям.
До мен ли си - сърцето ми се пръска.
Докоснеш ли ме, въздуха разпарям,
само заради една твоя ласка!
Обич моя, всичко аз бих дала,
да те имам дори и за час.
Душата си на дявола бих продала,
за да ми шепне нежно твоя глас!
и замина с нея надалеч.
В миг животът ми пропадна,
все едно пронизан с меч.
Вечна мъка мен ме облада,
мъка, от любов несподелена.
И скръб сърцето завладя,
останах вечно наранена!
Ден след ден усещам, че умирам,
от мисълта, че с друга си сега!
Вече нямам сили да събирам
моята разбита от любов душа!
Видя ли те - вътрешно изгарям.
До мен ли си - сърцето ми се пръска.
Докоснеш ли ме, въздуха разпарям,
само заради една твоя ласка!
Обич моя, всичко аз бих дала,
да те имам дори и за час.
Душата си на дявола бих продала,
за да ми шепне нежно твоя глас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хриси Димитрова Всички права запазени
