21 мая 2010 г., 19:53

... на един обвързан

2K 0 6

Днес няма да казваме нищичко.

Очите говорят достатъчно.

И в другите търсиме помощ,

защото това е неправилно.

Мога пред теб да съм истинска,

но няма да бъркам във раната.

Сега съм различна. И силна съм.

Но кой ли така заблуждавам...

Спирам. И без откровения!

Аз нямам права във душата ти.

Целувам те кратко и мислено

и нека това е вината ми ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венета Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вина носиш и спрямо себе си! Не се зачерквай - във всеки един смисъл на думата Стихото е супер!
  • Поздрав в нощта,"виновно "момиче!
  • Син, много си виновна... ама за хубавия стих!
  • Харесах! Поздрав, Вени!!!
  • Стихът ти е изтъкан от болка, макар и разума да го владее привидно...
    Много ми хареса, много!
    Поздрави!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...