10 мар. 2018 г., 00:22

На един осми март

Поэзия

629 2 3

Една жена, бе седнала в дъжда
и просеше пари.
Вместо цветя!
Въздъхваха мъжете от това.
Дочуваха се и псувни:
Мани ги, жени!...
Ругаещите носеха букети
и бързаха дори и с ругатни.
Упадъкът в очите на мъжете,
сълзите им изтри.
Никой не видя ръцете,
сини от студа.
Мъкнеха цветята си, мъжете...
Едно дете се спря.
Подаде и банкнота и и каза:
Ще имаме за хляб!
Кокиче криеше във свойта пазва,
с божествен аромат.
Поднесе и го и прошепна:Мамо,
за празника. От мен!
Това успях да ти откъсна само,
а после... бях глобен,
но,
хляб ще имаме за твоят ден.
а ти ще си с кокиче...
Хайде майчице, тръгни със мен.
Аз много те обичам!....
Никой тази случка не видя.
Кръстосваха се бързащи букети.
Мъжете мислеха за своите цветя.
За мама, мислеше детето...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Plevel (Силвия Илиева)

Разтърсващо!

2018-03-13T00:51:06+02:00
LiaNik (И.К.)

Като шамар през лицето, в преносен смисъл изграждаш човек погледнат от човека.С няколко реда и думи красиви, забиваш в душите истински мисли за това, колко слепи и егоистични сме понякога за чуждите съдби и за това как с малкият жест на надежда бихме дарили нови сили за борба. Прекрасно!

2018-03-10T07:38:18+02:00
Петър1 (Петър Димитров)

Не сме лоши, но сме забравили колко малко се иска за да нахраниш гладният....не е само хляба, а и надеждата

2018-03-10T01:34:48+02:00