На един осми март
Една жена, бе седнала в дъжда
и просеше пари.
Вместо цветя!
Въздъхваха мъжете от това.
Дочуваха се и псувни:
Мани ги, жени!...
Ругаещите носеха букети
и бързаха дори и с ругатни.
Упадъкът в очите на мъжете,
сълзите им изтри.
Никой не видя ръцете,
сини от студа.
Мъкнеха цветята си, мъжете...
Едно дете се спря.
Подаде и банкнота и и каза:
Ще имаме за хляб!
Кокиче криеше във свойта пазва,
с божествен аромат.
Поднесе и го и прошепна:Мамо,
за празника. От мен!
Това успях да ти откъсна само,
а после... бях глобен,
но,
хляб ще имаме за твоят ден.
а ти ще си с кокиче...
Хайде майчице, тръгни със мен.
Аз много те обичам!....
Никой тази случка не видя.
Кръстосваха се бързащи букети.
Мъжете мислеха за своите цветя.
За мама, мислеше детето...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
