voda (Елица Ангелова)
582 14033
19 окт. 2010 г., 10:04  

Като снежинките 

  Поэзия » Другая
1118 0 16

 Снегът е винаги един и същ,
но ние го усещаме различно.
Сега си във прегръдките на мъж –
вали над теб обичане.

Снежинките ще се превърнат в кал.
Понякога и с чувствата така е:
каквото си получил и си дал,
остава в миг нетраен.

Но пак обичай. Нека се топят
и да изтичат всичките любови.
Те винаги ще ти бележат път –
отново и отново.

© Елица Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Заслугата е на Димитър, Галина.
    Неговата честна поезия се покрива напълно с думите на Есенин, които е поставил като мото в профила си.
    Благодаря ти.
    И на вас, Искра и Вилдан!
    С обич, Елица
  • Прекрасно посвещение,Ели!!!
  • Красиво посвещение, Ели! Поздрав и за двамата!
  • Въздействието на даден стих за мен е най-високият критерий за неговите стойности.
    И ти, Сашо, преживяваш дълбоко добрата поезия.
    Чакам твоите стихове на страницата.

    Благодаря ви за топлината, Приятели!
    Лъчезарни дни - за всички!
  • чудесно поетично посвещение, мила Елица...
    сърдечен поздрав за двама ви..
  • Честит юбилеен стих тук, Прекраснице!
  • В твоя свят сътворен
    няма пудра, парфюми,
    там мирише на косена трева.
    И не ходиш със фрак, ни с костюми,
    а брадясъл изпращаш деня.

    Но след тежък труд, уморен,
    щом за почивка присядаш,
    гледаш с поглед чист, озарен,
    пиеш жадно от шепа водата.
    Най е сладък хлябът солен,
    щом пропит е с пот, кат сълзата.

    Прекрасно посвещение, като чудна песен!
    Неподправено за житието на труженика,
    за неговата чистота, първична красота и сила!
    Там, где след тежък труд е сладък хляба,
    мечтите им са дъхава трева,
    обичат с цялото сърце,
    и до Земята хората остават!
    Поздравления, Ели!
  • Съкровено посвещение Поздрав и за двамата
  • "Грешат.
    И си прощават."...Чудесно е това!
  • мммммм поздрави за този стих
  • Хубаво е да се докоснеш до думите на някого и от това да се роди стих...
    Заслужено посвещение!
  • Радвам се, че прочете, Митко. И не трябват повече думи.
    А стихът ми е провокиран от последната ти публикувана тук творба - без заглавие.
    Бъди здрав и все така честен в творчеството си!

    Моите посвещения са благодарност към съответните автори, Румяна.
    Сърдечни поздрави на всички, които прочетоха и оцениха!
  • Браво, Ели!
  • Красиво е , когато "колегиално" се посвещават стихове!А ти си майсторка!!
  • Чудесна си, Водице!
    Толкова е светло и красиво при теб!!!
    Поздравявам те сърдечно!
  • !
Предложения
: ??:??