На един приятел...
... кучето.
Сам предаде се
на обичта
и гледаш ни
понякога умислен.
Но радваш се
на своята съдба,
дори и в свят
от другите измислен.
Тежко е,
когато в самота,
спомниш си
приятеля предишен.
Не другаруваш
вече със света.
Не гониш вятъра -
ти си излишен.
И тръгваш бавно -
с нея - с вечерта-
при тайната -
на оня миг - предишен.
© Виолета Томова Все права защищены
С благодарност аплодирам този красив стих, от който блика толкова много обич и топлота!!!
Не се изненадвам, че не е коментиран...
Защо ли???