20 мар. 2014 г., 14:08

На един приятел...

590 0 1

 

 

       

                     На един приятел...

                                  ... кучето.

 

 

                    Сам предаде се

                                     на обичта

                     и гледаш ни

                                     понякога умислен.

                      Но радваш се

                                      на своята съдба,

                       дори и в свят

                                      от другите измислен.

                       Тежко е,

                                      когато в самота,

                       спомниш си

                                       приятеля предишен.

                        Не другаруваш

                                        вече със света.

                         Не гониш вятъра -

                                         ти си излишен.

                          И тръгваш бавно -

                                          с нея - с вечерта-

                           при тайната -

                                          на оня миг - предишен.

                                    

                           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Какво да кажа... разплака ме...
    С благодарност аплодирам този красив стих, от който блика толкова много обич и топлота!!!
    Не се изненадвам, че не е коментиран...
    Защо ли???

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...