20.03.2014 г., 14:08

На един приятел...

588 0 1

 

 

       

                     На един приятел...

                                  ... кучето.

 

 

                    Сам предаде се

                                     на обичта

                     и гледаш ни

                                     понякога умислен.

                      Но радваш се

                                      на своята съдба,

                       дори и в свят

                                      от другите измислен.

                       Тежко е,

                                      когато в самота,

                       спомниш си

                                       приятеля предишен.

                        Не другаруваш

                                        вече със света.

                         Не гониш вятъра -

                                         ти си излишен.

                          И тръгваш бавно -

                                          с нея - с вечерта-

                           при тайната -

                                          на оня миг - предишен.

                                    

                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какво да кажа... разплака ме...
    С благодарност аплодирам този красив стих, от който блика толкова много обич и топлота!!!
    Не се изненадвам, че не е коментиран...
    Защо ли???

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...