На един приятел
Той самият - урна,
а в урната - пепел,
но под пепелта - въглени -
дреме цяла вселена.
Казва - бил кладенец,
дълбок, тъмен и хладен,
но утолява жаждата
на някой странник забравен
Той е лъч - лунен,
слънчево отражение.
Често краде от съня си,
за да раздава надежда
Той е връх - непокорен,
като тия, дето катери.
Той е ръка - разтворена,
готова да те намери
Той е добър приятел,
когото даже не съм срещала,
но пред него излях душата си,
макар да е толкоз далеч
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Димитрова Все права защищены
