desi_em (Десислава Димитрова)
14 133
1.05.2006 г., 19:10 ч.

На един приятел 

  Поезия
917 0 2

Той самият - урна,
а в урната - пепел,
но под пепелта - въглени -
дреме цяла вселена.

Казва - бил кладенец,
дълбок, тъмен и хладен,
но утолява жаждата
на някой странник забравен

Той е лъч - лунен,
слънчево отражение.
Често краде от съня си,
за да раздава надежда

Той е връх - непокорен,
като тия, дето катери.
Той е ръка - разтворена,
готова да те намери

Той е добър приятел,
когото даже не съм срещала,
но пред него излях душата си,
макар да е толкоз далеч

© Десислава Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??