На един Слънчев, в майския дъжд
Е, и той потъмня.
Като пàра над топлия извор
се просмука,
разля се,
превърна се
в градоносен.
Още миг -
ще закапe
на студени
ситни майски въздишки
по зелените вишни.
Под листата измокрени
ще настръхнат
премръзнали косове.
Преждевременен някак си.
Току-що преболял
и себичен.
Колеблив, нерешителен
и лъжовен.
Слънчев пролетен лъч.
Та нима не е ясно
- през май не е истинско
още слънцето.
Нито облаците са мои.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
