Е, и той потъмня.
Като пàра над топлия извор
се просмука,
разля се,
превърна се
в градоносен.
Още миг -
ще закапe
на студени
ситни майски въздишки
по зелените вишни.
Под листата измокрени
ще настръхнат
премръзнали косове.
Преждевременен някак си.
Току-що преболял
и себичен.
Колеблив, нерешителен
и лъжовен.
Слънчев пролетен лъч.
Та нима не е ясно
- през май не е истинско
още слънцето.
Нито облаците са мои.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
