Е, и той потъмня.
Като пàра над топлия извор
се просмука,
разля се,
превърна се
в градоносен.
Още миг -
ще закапe
на студени
ситни майски въздишки
по зелените вишни.
Под листата измокрени
ще настръхнат
премръзнали косове.
Преждевременен някак си.
Току-що преболял
и себичен.
Колеблив, нерешителен
и лъжовен.
Слънчев пролетен лъч.
Та нима не е ясно
- през май не е истинско
още слънцето.
Нито облаците са мои.
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
