На единствените...
838
0
0
Благодаря, че толкоз време вече
ми давате опора и надежда.
За прегръдките в студени вечери,
за радостите, обичта безбрежна.
За закрилата, за нежността голяма,
за грешките неволни даже.
Аз също вече се наричам "мама".
Нека просто тихо да си кажем,
че се обичаме. Конфликти между нас
навярно пак ще има. И ще грешим.
Но в този светъл белоснежен час
да се прегърнем и да си простим!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлето Все права защищены
