На единствените...

26.12.2009 г., 16:48 ч.

Поезия » Друга

439 0 0

Благодаря, че толкоз време вече
ми давате опора и надежда.
За прегръдките в студени вечери,
за радостите, обичта безбрежна.

За закрилата, за нежността голяма,
за грешките неволни даже.
Аз също вече се наричам "мама".
Нека просто тихо да си кажем,

че се обичаме. Конфликти между нас
навярно пак ще има. И ще грешим.
Но в този светъл белоснежен час
да се прегърнем и да си простим!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

На единствените...

Свързани произведения

Коментари

Предложения