8 авг. 2023 г., 21:49

На една бронзова козичка

475 1 0

 

 

Козичке самотна, пак двама сме с тебе

на хълмчето с камъни бели;

пак гледаш на север звездите и де ли

са дните край теб отшумели ?

 

По залез ти ставаш червена и жарка,

а нощем с луна на рогцата;

към тебе ме води зелената арка

на парка там покрай реката.

 

При тебе, която от дълги години

красива си лете и зиме,

заслушана плахо на Дунав в водите,

дойдох да си пак помълчиме.

 

                                8. август 1989 г.

                                гр. Силистра

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъчезар Цонев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...