8.08.2023 г., 21:49 ч.

На една бронзова козичка 

  Поезия » Друга
161 1 0

 

 

Козичке самотна, пак двама сме с тебе

на хълмчето с камъни бели;

пак гледаш на север звездите и де ли

са дните край теб отшумели ?

 

По залез ти ставаш червена и жарка,

а нощем с луна на рогцата;

към тебе ме води зелената арка

на парка там покрай реката.

 

При тебе, която от дълги години

красива си лете и зиме,

заслушана плахо на Дунав в водите,

дойдох да си пак помълчиме.

 

                                8. август 1989 г.

                                гр. Силистра

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??