На една несбъдната любов
И пак вървя, но вече бавно.
Сега аз зная пътя свой.
Очи затварям - не ми трябват,
в главата ми стои портретът твой.
Вървя напред, а пътят няма край
и не ще свърши никога ... съдба,
но няма страх в мен вече знай,
а само сила - мъдрост от сега.
Защото вярвам пак ... и нещо чух,
защото устоях, затворен в своя кът,
не позволих им да пречупят моят дух,
не позволих да ми посочат техен път.
Ще спра замалко върху тревата росна,
ще падна на колене за молитва,
с ръцете си аз пътя да докосна,
защото мой е той и той не ме отритна.
Не спират мислите ми да ме мъчат.
Почивка нямам. С огън пак се изгорих,
но съм щастлив - те вече не ме тъпчат.
Пак смисъл да живея аз открих
А пътя прашен, мръсен, черен
ме гледа злобно... мрази ме сега
и тръгвам аз отново леко бледен,
но сигурно,и смело да вървя.
И пътят няма край и времето не спира,
но аз съм тук и ти до мен,
и вярвай огънят във мен не ще умира,
щом ти си тук, живея аз за всеки ден.
11.11.2003
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Все права защищены
)))))))))))))))))))