И пак вървя, но вече бавно.

Сега аз зная пътя свой.

Очи затварям - не ми трябват,

в главата ми стои портретът твой.

Вървя напред, а пътят няма край

и не ще свърши никога ... съдба,

но няма страх в мен вече знай,

а само сила - мъдрост от сега.

Защото вярвам пак ... и нещо чух,

защото устоях,  затворен в своя кът,

не позволих им да пречупят моят дух,

не позволих да ми посочат техен път.

Ще спра замалко върху тревата росна,

ще падна на колене за молитва,

с ръцете си аз пътя да докосна,

защото мой е той и той не ме отритна.

Не спират мислите ми да ме мъчат.

Почивка нямам.  С огън пак се изгорих,

но съм щастлив - те вече не ме тъпчат.

Пак смисъл да живея аз открих

А пътя прашен, мръсен, черен

ме гледа злобно... мрази ме сега

и тръгвам аз отново леко бледен,

но сигурно,и смело да вървя.

И пътят няма край и времето не спира,

но аз съм тук и ти до мен,

и вярвай огънят във мен не ще умира,

щом ти си тук, живея аз за всеки ден.

11.11.2003