На една несбъдната любов
И пак вървя, но вече бавно.
Сега аз зная пътя свой.
Очи затварям - не ми трябват,
в главата ми стои портретът твой.
Вървя напред, а пътят няма край
и не ще свърши никога ... съдба,
но няма страх в мен вече знай,
а само сила - мъдрост от сега.
Защото вярвам пак ... и нещо чух,
защото устоях, затворен в своя кът,
не позволих им да пречупят моят дух,
не позволих да ми посочат техен път.
Ще спра замалко върху тревата росна,
ще падна на колене за молитва,
с ръцете си аз пътя да докосна,
защото мой е той и той не ме отритна.
Не спират мислите ми да ме мъчат.
Почивка нямам. С огън пак се изгорих,
но съм щастлив - те вече не ме тъпчат.
Пак смисъл да живея аз открих
А пътя прашен, мръсен, черен
ме гледа злобно... мрази ме сега
и тръгвам аз отново леко бледен,
но сигурно,и смело да вървя.
И пътят няма край и времето не спира,
но аз съм тук и ти до мен,
и вярвай огънят във мен не ще умира,
щом ти си тук, живея аз за всеки ден.
11.11.2003
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Всички права запазени
)))))))))))))))))))