На една планета гост съм,
мъничка прашинка полудяла
токущо станала от сън,
бъдещето свое не видяла.
На една планета гост съм,
недружелюбна струва ми се тя,
но да изживея своя свян,
душата ми решително избра.
През късче време аз съм тук,
забравил избора си собствен,
да не замахвам със юмрук,
а да се събудя вдъхновен.
На таз земя за малко ще намина,
целта си, истинската, ще открия,
през хиляди познания ще мина,
най-сетне простотата ще разкрия.
© Божидар Зимников Все права защищены
Поздрав!