15.10.2010 г., 11:03

На една планета гост съм

834 0 3

На една планета гост съм,
мъничка прашинка полудяла
токущо станала от сън,
бъдещето свое не видяла.

 

На една планета гост съм,
недружелюбна струва ми се тя,
но да изживея своя свян,
душата ми решително избра.

 

През късче време аз съм тук,
забравил избора си собствен,
да не замахвам със юмрук,
а да се събудя вдъхновен.

 

На таз земя за малко  ще намина,
целта си, истинската, ще открия,
през хиляди познания ще мина,
най-сетне простотата ще разкрия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Зимников Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....