15 окт. 2015 г., 21:24  

На езерота в Ардабил

402 0 0

На езерото в Ардабил

Прохладна вечер, в знойно лято...
Край езерото аз  съм спрял.
И гледам светлините във водата-
града отсреща заживял ...

Блести града преминал през водата,
сред  пеперуди  шарени е спрял...
А силуета в дъното,  на  планината,
над покривите лакти е опрял.

Излезнах аз за малко от хотела,
преследван бях  от Самота,
тя в своите тъги ме е оплела,
и тук във чуждата страна.

И нейните натяквания слушам,
гласа на моята Съдба.
И гадните и стъпки често слушам,
и как развява знамена! 

Не съм се връщал дълго във дома си!
Цял век тъгувам за дома!
Разстроиха се моите компаси,
тежи ми чуждата страна!

Добре, че са ми спомените мили,
от скъпи образи, Страна...
На мен Надеждата ми дава сили,
и знам, до край ще издържа!
   06.08.2006г.Ардабил-Иран


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....