На езерото в Ардабил

Прохладна вечер, в знойно лято...
Край езерото аз  съм спрял.
И гледам светлините във водата-
града отсреща заживял ...

Блести града преминал през водата,
сред  пеперуди  шарени е спрял...
А силуета в дъното,  на  планината,
над покривите лакти е опрял.

Излезнах аз за малко от хотела,
преследван бях  от Самота,
тя в своите тъги ме е оплела,
и тук във чуждата страна.

И нейните натяквания слушам,
гласа на моята Съдба.
И гадните и стъпки често слушам,
и как развява знамена! 

Не съм се връщал дълго във дома си!
Цял век тъгувам за дома!
Разстроиха се моите компаси,
тежи ми чуждата страна!

Добре, че са ми спомените мили,
от скъпи образи, Страна...
На мен Надеждата ми дава сили,
и знам, до край ще издържа!
   06.08.2006г.Ардабил-Иран