3 июн. 2019 г., 12:03

На горската пътека

1.9K 28 14

Как неусетно си отмина пролетта.
Изчезна призрачно последната омая.
Остави тя в безбройните цветя
магията да пазят дъх до края...

Вървя по горската пътека в летен транс,
под изумрудените взори на листата.
С ливрея времето ми прави реверанс
и с наметалото на спомените ме намята.

Самотен скитник в тъй невзрачен свят,
разхождащ минало сред горските дъбрави,
загърбил мисълта да е богат,
простил се с болната илюзия за слава.

Копнеещ само за покоя на духа
под острите бодли на тишината.
Честит сред пропастите под върха,
издигнал скален паметник на самотата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко е хубаво, когато природата ни замисля за това, колко сме мънички, но същевременно - значими!

    Самотен скитник в тъй невзрачен свят,
    разхождащ минало сред горските дъбрави,
    загърбил мисълта да е богат,
    простил се с болната илюзия за слава.
    Копнеещ само за покоя на духа
    под острите бодли на тишината.

    Колко е хубаво, когато тишината има облик, а не е само ужасна тежест над нас... Колко е странно, че сред хора самотата е много по-мъчителна, отколкото сред дърветата, цветята. Там - в зеления свят, самотата има по-скоро положителна същност, за разлика от самотата, когато сме сред хора. Човекът има толкова гореща нужда от различното, а все пак го унищожава. Толкова хубаво би било, ако тези, които унищожават, прочетат това тук. Простичко, чисто.
    Човекът в града понякога губи себе си, макар и без хищници наоколо той постоянно е в опасност...
  • Хареса ми! Поздрави!
  • Рисуваш с думи, Младене!Поздравления!
  • И аз копнея за покой в острите бодли на тишината. Стиха докосва!
  • Тук аз прозрях смирението на лирическия, което трудно се постига под напора на този свят! Отново въздействаш много силно, Младене!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....