3.06.2019 г., 12:03

На горската пътека

1.9K 28 15

Как неусетно си отмина пролетта.
Изчезна призрачно последната омая.
Остави тя в безбройните цветя
магията да пазят дъх до края...

Вървя по горската пътека в летен транс,
под изумрудените взори на листата.
С ливрея времето ми прави реверанс
и с наметалото на спомените ме намята.

Самотен скитник в тъй невзрачен свят,
разхождащ минало сред горските дъбрави,
загърбил мисълта да е богат,
простил се с болната илюзия за слава.

Копнеещ само за покоя на духа
под острите бодли на тишината.
Честит сред пропастите под върха,
издигнал скален паметник на самотата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко е хубаво, когато природата ни замисля за това, колко сме мънички, но същевременно - значими!

    Самотен скитник в тъй невзрачен свят,
    разхождащ минало сред горските дъбрави,
    загърбил мисълта да е богат,
    простил се с болната илюзия за слава.
    Копнеещ само за покоя на духа
    под острите бодли на тишината.

    Колко е хубаво, когато тишината има облик, а не е само ужасна тежест над нас... Колко е странно, че сред хора самотата е много по-мъчителна, отколкото сред дърветата, цветята. Там - в зеления свят, самотата има по-скоро положителна същност, за разлика от самотата, когато сме сред хора. Човекът има толкова гореща нужда от различното, а все пак го унищожава. Толкова хубаво би било, ако тези, които унищожават, прочетат това тук. Простичко, чисто.
    Човекът в града понякога губи себе си, макар и без хищници наоколо той постоянно е в опасност...
  • Хареса ми! Поздрави!
  • Рисуваш с думи, Младене!Поздравления!
  • И аз копнея за покой в острите бодли на тишината. Стиха докосва!
  • Тук аз прозрях смирението на лирическия, което трудно се постига под напора на този свят! Отново въздействаш много силно, Младене!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...