На горската пътека
Как неусетно си отмина пролетта.
Изчезна призрачно последната омая.
Остави тя в безбройните цветя
магията да пазят дъх до края...
Вървя по горската пътека в летен транс,
под изумрудените взори на листата.
С ливрея времето ми прави реверанс
и с наметалото на спомените ме намята.
Самотен скитник в тъй невзрачен свят,
разхождащ минало сред горските дъбрави,
загърбил мисълта да е богат,
простил се с болната илюзия за слава.
Копнеещ само за покоя на духа
под острите бодли на тишината.
Честит сред пропастите под върха,
издигнал скален паметник на самотата.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хареса ми! Поздрави!
-
"Копнеещ само за покоя на духа
под острите бодли на тишината.
Честит сред пропастите под върха,
издигнал скален паметник на самотата."
Истинският поет и духовно извисен човек не търси болните амбиции за слава и богатство, но именно отричането му от всичко материално, издига неговата нетленна душа до тази на Отца, Сина и Светия дух. А ти носиш именно тази светла душевност, Приятелю и затова поезията е толкова силна и докосваща сърцето на читателя. Поздравления и силни аплодисменти от мен! -
"загърбил мисълта да е богат,
простил се с болната илюзия за слава.
Копнеещ само за покоя на духа
под острите бодли на тишината."
Лирическият герой е постигнал душевен мир, хармония и смирение!...
Хубав и творчески ден, Младене! -
Рисуваш с думи, Младене!Поздравления!
-
И аз копнея за покой в острите бодли на тишината. Стиха докосва!
-
Тук аз прозрях смирението на лирическия, което трудно се постига под напора на този свят! Отново въздействаш много силно, Младене!
-
Мисана, отново пълниш душите ни! Каквото и да кажа е малко! Лириката ти е експресивна, въздействаща, обагрена с много чувства. Не пишеш, а извайваш!
-
Едва ли е необходимо да лея елейни слова за творческата самота като задължително състояние на всеки творец.За определени произведения на изкуството,не е като да си например в Париж и да изнесеш концерт за пиано на четири ръце!В поезията самотата е една възвишеност, която в движението на чувствата, които са локомотив,за който словото върви с вагони пълни с метафори, сравнения или други тайни оръжия от арсенала на поета! Когато влезем в душата на твореца и разгледаме неговата тиха,но мощна енергия на изказа ние оставаме очаровани от образното въздействие и внушение на словото.
Младен успява да намери отговор на нашите въпроси, защото са и негови въпроси и ни приобщава към искрено съпреживяване!
Браво! -
Благодаря на всички, които коментираха, оцениха и /или/ поставиха в Любими стихотворението ми, както и на онези, които не направиха това! Бъдете здрави и вдъхновени, и имайте много успешна седмица!
-
Авторът несъмнено е постигнал душевен мир и хармония с природата! Философски, емоционален стих! Поздравления, много въздействащо!
-
Човешката душа върви по всички пътеки, а прозрението хем е светлина, хем хвърля сенки по тях... Лъха умиротворение, с което по-лесно да се посрещнат и другите сезони на живота. Поздравления за творбата.
-
Напомня на изповед, в положителен смисъл, може би без носталгия и с приемане на даденото... Хареса ми!
-
Философско, многопосочно, замислящо, хубаво стихотворение. С удоволствие го прочетох.
-
Наситени, плътни и много, много силни редове! Адмирации, Младене!
-
Силна емоция, разкрити чувства, надежда, болка, знание, приемане... усетих в този стих, поднесени с много нежност като изпята песен! И аз благодаря!
-
Пак го чета и препрочитам! Много силна изповед, много общочовешка и много боляща! Такава е истинската поезия за мен!
Благодаря ти, Младене!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Самотен скитник в тъй невзрачен свят,
разхождащ минало сред горските дъбрави,
загърбил мисълта да е богат,
простил се с болната илюзия за слава.
Копнеещ само за покоя на духа
под острите бодли на тишината.
Колко е хубаво, когато тишината има облик, а не е само ужасна тежест над нас... Колко е странно, че сред хора самотата е много по-мъчителна, отколкото сред дърветата, цветята. Там - в зеления свят, самотата има по-скоро положителна същност, за разлика от самотата, когато сме сред хора. Човекът има толкова гореща нужда от различното, а все пак го унищожава. Толкова хубаво би било, ако тези, които унищожават, прочетат това тук. Простичко, чисто.
Човекът в града понякога губи себе си, макар и без хищници наоколо той постоянно е в опасност...