На горската пътека

Comments

• 

  limeruna (Йоана)

  Колко е хубаво, когато природата ни замисля за това, колко сме мънички, но същевременно - значими!
  
  Самотен скитник в тъй невзрачен свят,
  разхождащ минало сред горските дъбрави,
  загърбил мисълта да е богат,
  простил се с болната илюзия за слава.
  Копнеещ само за покоя на духа
  под острите бодли на тишината.
  
  Колко е хубаво, когато тишината има облик, а не е само ужасна тежест над нас... Колко е странно, че сред хора самотата е много по-мъчителна, отколкото сред дърветата, цветята. Там - в зеления свят, самотата има по-скоро положителна същност, за разлика от самотата, когато сме сред хора. Човекът има толкова гореща нужда от различното, а все пак го унищожава. Толкова хубаво би било, ако тези, които унищожават, прочетат това тук. Простичко, чисто.
  Човекът в града понякога губи себе си, макар и без хищници наоколо той постоянно е в опасност...

  2019-09-01T16:58:04+03:00
• 

  di_t

  Хареса ми! Поздрави!

  2019-08-09T10:51:18+03:00
• 

  Izumrudkata (Катя)

  Рисуваш с думи, Младене!Поздравления!

  2019-06-06T18:41:25+03:00
• 

  kleopatrasv (Светлана Тодорова)

  И аз копнея за покой в острите бодли на тишината. Стиха докосва!

  2019-06-04T11:50:45+03:00
• 

  rumbic (Руми)

  Тук аз прозрях смирението на лирическия, което трудно се постига под напора на този свят! Отново въздействаш много силно, Младене!

  2019-06-04T11:40:38+03:00