7 мая 2021 г., 17:14

Гостенин

917 0 2

ГОСТЕНИН

 

на Живодар

 

Тук

дойдох

без име,

без стремежи,

без мечти, без страх…

Ех!

Кога

покри ме

на живота

лепкавата прах?!

 

Тук

дойдох

без памет,

без окови,

с чист в сърцето мир.

Ех!

Кога

през рамо

ме пристегна

тежкият синджир?!

 

Тук

дойдох

без ясна

цел, бездомен

като клет клошар.

Ех!

Кога

угасна

лумналият

в погледа пожар?!

 

Тук

дойдох

с прекрасна,

светла вяра

на безгрижна твар.

Ех!

Кога

угасна

над душата

святкащата жар?!

 

Тук

дойдох

невинен,

сляпо вярващ

в Утрешния Ден.

Ех!

Кога

погина

блянът искрен

за Живот почтен?!

 

Тук

дойдох

безумен,

непознаващ

скърби и печал.

А

оттук

без думи

смело литвам

към Безкрая бял…

 

Тъй

оттук

отлитам

без стремежи,

както съм дошъл,

и…

с тъга

се питам –

можеше ли

да не бъда зъл?!...

 

07.05.2021, 15:11, Горно Дряново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...