7.05.2021 г., 17:14

Гостенин

918 0 2

ГОСТЕНИН

 

на Живодар

 

Тук

дойдох

без име,

без стремежи,

без мечти, без страх…

Ех!

Кога

покри ме

на живота

лепкавата прах?!

 

Тук

дойдох

без памет,

без окови,

с чист в сърцето мир.

Ех!

Кога

през рамо

ме пристегна

тежкият синджир?!

 

Тук

дойдох

без ясна

цел, бездомен

като клет клошар.

Ех!

Кога

угасна

лумналият

в погледа пожар?!

 

Тук

дойдох

с прекрасна,

светла вяра

на безгрижна твар.

Ех!

Кога

угасна

над душата

святкащата жар?!

 

Тук

дойдох

невинен,

сляпо вярващ

в Утрешния Ден.

Ех!

Кога

погина

блянът искрен

за Живот почтен?!

 

Тук

дойдох

безумен,

непознаващ

скърби и печал.

А

оттук

без думи

смело литвам

към Безкрая бял…

 

Тъй

оттук

отлитам

без стремежи,

както съм дошъл,

и…

с тъга

се питам –

можеше ли

да не бъда зъл?!...

 

07.05.2021, 15:11, Горно Дряново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....