На хвърчилото на спомена!
Ще долетя при теб
донесен в самотната нощ
от хвърчилото на спомена!
Просто дръж връвчицата тънка
на която душата ми лека
се задържа близо до теб...
Навивай я нежно,
защото вятърът луд
иска да скъса крилете ми бели...
Завържи очите ми с креп!
Ароматът ти ще ме води
към пристана на твоята прегръдка.
Стихват бурите някъде там...
и спира дъждът от очите ти.
Колко просто е всичко - Обичам Те!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены
