May 10, 2018, 3:54 PM

На хвърчилото на спомена!

  Poetry » Love
505 2 1

Ще долетя при теб
донесен в самотната нощ
от хвърчилото на спомена!

 

Просто дръж връвчицата тънка
на която душата ми лека
се задържа близо до теб...

 

Навивай я нежно,
защото вятърът луд
иска да скъса крилете ми бели...

 

Завържи очите ми с креп!
Ароматът ти ще ме води
към пристана на твоята прегръдка.

 

Стихват бурите някъде там...
и спира дъждът от очите ти.
Колко просто е всичко - Обичам Те!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Милев All rights reserved.

На Съпругата ми.

 

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...