May 10, 2018, 3:54 PM

На хвърчилото на спомена!

  Poetry » Love
507 2 1

Ще долетя при теб
донесен в самотната нощ
от хвърчилото на спомена!

 

Просто дръж връвчицата тънка
на която душата ми лека
се задържа близо до теб...

 

Навивай я нежно,
защото вятърът луд
иска да скъса крилете ми бели...

 

Завържи очите ми с креп!
Ароматът ти ще ме води
към пристана на твоята прегръдка.

 

Стихват бурите някъде там...
и спира дъждът от очите ти.
Колко просто е всичко - Обичам Те!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Милев All rights reserved.

На Съпругата ми.

 

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...