На хвърчилото на спомена!

Поезия » Любовна

506 2 1

Ще долетя при теб
донесен в самотната нощ
от хвърчилото на спомена!

Просто дръж връвчицата тънка
на която душата ми лека
се задържа близо до теб...

Навивай я нежно,
защото вятърът луд
иска да скъса крилете ми бели...

Завържи очите ми с креп!
Ароматът ти ще ме води
към пристана на твоята прегръдка.

Стихват бурите някъде там...
и спира дъждът от очите ти.
Колко просто е всичко - Обичам Те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На Съпругата ми.

Коментари

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Красива съкровена нежност

2018-05-16T07:40:42+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0