на И.
Изпратих те в ръцете на мъглите.
Опирам дъх до ниския им свод...
Метален обръч впримчва се в гърдите,
метален обръч... ала и живот.
Довчера лятото-дете любимо-
полюшваше ме в топлия си скут.
Разплакано и тъжно си замина,
следите му разкъсани горят.
И ми донесе есен, като сянка-
подхвърли ми я, без да рабзера,
че дрехата ми с болка се е свлякла,
а аз треперя - гола и сама.
Запали се от нищо обичта ми
и после пак от нищо догоря.
Събирали се, щедро се раздали,
очите ми - две черни езера,
сега миришат на изпито вино....
Сърцето ми - пак чаша от кристал,
пак залепени сръчно половини,
които някой с ярост е раздрал!...
След теб ще се извиват тротоари,
кръстовища, алеи, светове....
Покълнали от корените стари,
от мен ще никнат бели цветове.
И скоро ще забравя всичко твое-
изгасваш сякаш клечка от кибрит.
Вратите си широко ще разтворя,
за онзи, който ще се приюти!
Опирам дъх до ниския им свод...
Метален обръч впримчва се в гърдите,
метален обръч... ала и живот.
Довчера лятото-дете любимо-
полюшваше ме в топлия си скут.
Разплакано и тъжно си замина,
следите му разкъсани горят.
И ми донесе есен, като сянка-
подхвърли ми я, без да рабзера,
че дрехата ми с болка се е свлякла,
а аз треперя - гола и сама.
Запали се от нищо обичта ми
и после пак от нищо догоря.
Събирали се, щедро се раздали,
очите ми - две черни езера,
сега миришат на изпито вино....
Сърцето ми - пак чаша от кристал,
пак залепени сръчно половини,
които някой с ярост е раздрал!...
След теб ще се извиват тротоари,
кръстовища, алеи, светове....
Покълнали от корените стари,
от мен ще никнат бели цветове.
И скоро ще забравя всичко твое-
изгасваш сякаш клечка от кибрит.
Вратите си широко ще разтворя,
за онзи, който ще се приюти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепи Все права защищены
6 от мен
