на И.
Изпратих те в ръцете на мъглите.
Опирам дъх до ниския им свод...
Метален обръч впримчва се в гърдите,
метален обръч... ала и живот.
Довчера лятото-дете любимо-
полюшваше ме в топлия си скут.
Разплакано и тъжно си замина,
следите му разкъсани горят.
И ми донесе есен, като сянка-
подхвърли ми я, без да рабзера,
че дрехата ми с болка се е свлякла,
а аз треперя - гола и сама.
Запали се от нищо обичта ми
и после пак от нищо догоря.
Събирали се, щедро се раздали,
очите ми - две черни езера,
сега миришат на изпито вино....
Сърцето ми - пак чаша от кристал,
пак залепени сръчно половини,
които някой с ярост е раздрал!...
След теб ще се извиват тротоари,
кръстовища, алеи, светове....
Покълнали от корените стари,
от мен ще никнат бели цветове.
И скоро ще забравя всичко твое-
изгасваш сякаш клечка от кибрит.
Вратите си широко ще разтворя,
за онзи, който ще се приюти!
Опирам дъх до ниския им свод...
Метален обръч впримчва се в гърдите,
метален обръч... ала и живот.
Довчера лятото-дете любимо-
полюшваше ме в топлия си скут.
Разплакано и тъжно си замина,
следите му разкъсани горят.
И ми донесе есен, като сянка-
подхвърли ми я, без да рабзера,
че дрехата ми с болка се е свлякла,
а аз треперя - гола и сама.
Запали се от нищо обичта ми
и после пак от нищо догоря.
Събирали се, щедро се раздали,
очите ми - две черни езера,
сега миришат на изпито вино....
Сърцето ми - пак чаша от кристал,
пак залепени сръчно половини,
които някой с ярост е раздрал!...
След теб ще се извиват тротоари,
кръстовища, алеи, светове....
Покълнали от корените стари,
от мен ще никнат бели цветове.
И скоро ще забравя всичко твое-
изгасваш сякаш клечка от кибрит.
Вратите си широко ще разтворя,
за онзи, който ще се приюти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Всички права запазени
6 от мен
