ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
21 мая 2010 г., 08:35

На ili - стих, портрет

775 0 2

На ili -стих, портрет

Не си "дафинова пара над гозбата
и мушица по капка смола"...
Там,"до мивката", римува и Прозата...
"Днес ще пълниш чушки с кайма..."

"Тленна къща, със шум, със кълчища".
Нейде скрити са "речници стари"...
Аз не вадя бисер от нищото!
Ти си още по старите гари...

Как да пишеш... "Времето тича"
от зенита към залез... "Самосрив"...
Как да пишеш, когато си "ничия"...
Няма стих... Стихът не е жив...

"Пак друг човек през теб претича"...
"Множиш се в думите на други"...
Колко е трудно да кажеш:"-Обичам!",
щом са в леглото щастливи съпрузите...

"По въжен мост, над Гранд Каньон",
"загърбваш всеки следващ ден"...
"Реката гълта всеки стон"
и "в земетръс" е всичко тленно...

"Всяко безумие има своята мощ"... ,
а "всяко мъжко безумие е с обички от звездици..."
Запази от съня си последната нощ!
По Млечния път запази светли зеници!

Аз не мога, не искам тъжна да те запомня!
Аз не съм недорасляк в протрили се дънки!
Аз знам що е пита, орех и стомна,
люляче дъхаво, къпина-издънка!

"Ще си моя постеля и бяло платно",
"глухарче само, сред китна поляна"...
На Господ се моля и шепна:- Дано!
от моите устни картина да станеш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0