ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
21.05.2010 г., 8:35

На ili - стих, портрет

787 0 2

На ili -стих, портрет

Не си "дафинова пара над гозбата
и мушица по капка смола"...
Там,"до мивката", римува и Прозата...
"Днес ще пълниш чушки с кайма..."

"Тленна къща, със шум, със кълчища".
Нейде скрити са "речници стари"...
Аз не вадя бисер от нищото!
Ти си още по старите гари...

Как да пишеш... "Времето тича"
от зенита към залез... "Самосрив"...
Как да пишеш, когато си "ничия"...
Няма стих... Стихът не е жив...

"Пак друг човек през теб претича"...
"Множиш се в думите на други"...
Колко е трудно да кажеш:"-Обичам!",
щом са в леглото щастливи съпрузите...

"По въжен мост, над Гранд Каньон",
"загърбваш всеки следващ ден"...
"Реката гълта всеки стон"
и "в земетръс" е всичко тленно...

"Всяко безумие има своята мощ"... ,
а "всяко мъжко безумие е с обички от звездици..."
Запази от съня си последната нощ!
По Млечния път запази светли зеници!

Аз не мога, не искам тъжна да те запомня!
Аз не съм недорасляк в протрили се дънки!
Аз знам що е пита, орех и стомна,
люляче дъхаво, къпина-издънка!

"Ще си моя постеля и бяло платно",
"глухарче само, сред китна поляна"...
На Господ се моля и шепна:- Дано!
от моите устни картина да станеш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.8K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0